Ултрамаратонецът Краси Георгиев приключи вчера успешно 55-часовия си маратон в Пловдив! Той стартира в петък - 10:00 часа сутринта и продължи до неделя - 17 часа. Стотици пловдивчани се стекоха в Цар-Симеоновата градина, за да подкрепят маратонеца в неговата кауза - помощ на децата с онкозаболявания и идеята да провокира колкото се може повече хора да се движат. Десетки потичаха рамо до рамо с него.
Краси Георгиев е известен с постиженията си на едни от най-трудните ултрамаратони в света, сред които определяния за най-тежък  - „Бедуотър 135” в Долината на смъртта в САЩ. Наред с предизвикателствата, Краси подкрепя и значими каузи.
В едно от интервютата си след маратона спортистът, чиято предишна кауза беше „36 часа“ и с която събра средства за 26 деца, преборили онкологични заболявания, споделя:
- Вашето предизвикателството завърши успешно вчера. С какви чувства сте днес след постигнатото? Доволен ли сте от организацията и от това как се проведе събитието?
- Абсолютно! Аз съм доволен от всичко, по простата причина, че аз си избрах екипа и хората, които работиха с мен, са професионалисти. Нямаше как да не се получи, това е първо. Второ, видях хора, които от първата обиколка започнаха да се мотивират. Едно момче дойде пеша до Пловдив, тича заедно с мен 20 километра, след това си хвана влака и си отиде. Имаше човек, който беше постоянно с мен, карайки колело. В началото го забелязах и го попитах защо го прави. Той спомена, че се е мотивирал и целта му е да стигне до края с мен - и го направи. Имаше един полковник, който не е бягал през живота си повече от 20 километра, а заедно с мен избяга 60. Мога да ви дам много подобни примери.
- Как избрахте каузата, как намерихте мотивация? Говоря за децата, за които събирате средства...
- Значи събирането на средства за сдружението за деца с онко-хематологични болести е важна кауза - да, но при мен имаше и лична мотивация. Ние, че набирахме средства за децата - набирахме, но на мен целта ми бе с 55 часа бягане да се мотивират хората, да се самоинициират. Аз искам да покажа на малки и на големи, че те в момента имат едни фалшиви идоли. Аз не искам те да имат такива. Аз искам те, например, да четат книгата на Боян Петров, искам техните идоли да са учителите им по география или докторите.  Аз не искам те да имат изкуствени хора с пластични операции за примери в живота. От там започнах, исках да им покажа как един такъв нормален човек като мен може да ги запали. В крайна сметка аз съм никой. Аз просто си бягах 55 часа и показах, че ако някой реши да го направи, просто го прави.
- Какво Ви накара да изберете Пловдив за това предизвикателство?
- Пловдив е много красив град. Хората от общината и бизнесът са много отворени към подобни инициативи. Ето например от пловдивската компания REFAN откликанаха веднага, след като ги помолихме за подкрепа.  Моят дядо е от този град, сантимент ми е. Когато дойдох в България, реших да обиколя повечето големи градове. По същата причина, която ви казах - за да се надъхват малки и големи. Пловдив бе наистина логичното решение след София, след моите 36 часа, защото това е много важен културен град. А знаете, че спортът е култура.
- В кой момент от тези 55 часа Ви беше най-трудно и помислихте ли за отказване?
- Не съм се и замислял за отказване. Да, беше трудно, появиха се много неочаквани неща. По принцип не страдам от заболявания, но след 150-ия километър се появиха такива, които не очаквах да се появят. Проблем изпитах в областта на колената. Знаех, че ще бъде тежко, защото 350 километра не е лятна ваканция и няма как да не те заболи нещо. Но се радвам и за мен бе важно, че нямах трайни болки.
- Какво ще бъде следващото Ви предизвикателство?
- Планирам да се съберем аз и екипът ми пак в Пловдив. Ще присъства и организацията ‘‘2019‘‘ и ще си говорим за другата година. Искам да има ден през годината, в който да се правят подобни предизвикателства. В личен план имам състезания.